„АДАПТАЦИЯ ЧРЕЗ СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОДКРЕПА“

РУСЛАНА АНАСТАСОВА
Социален работник Семейни групи за взаимопомощ по проект „Преход с изкуство и познание“

Семейните групи за взаимопомощ са част от проект „Преход с изкуство и познание“ на фондация “Мисия Спасение”, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Чрез групите се осъществява социално-психологическа подкрепа на бежанци и хора, търсещи закрила на територията на България, при която участниците имат възможността в едно защитено пространство да споделят лични преживявания, проблеми, трудности, конфронтиращи различия, възпрепятстващи фактори. Основна цел е да се дадат възможности за самонаблюдение и самоанализ, което от своя страна да предложи варианти за преодоляване на определени обстоятелства и стимулиране на позитивно отношение и нагласа към околната среда и семейството. Участието в такива групи оказва емоционална подкрепа, дава чувство за солидарност и съпричастност, укрепва и възстановява взаимоотношения, повишава самочувствието и самооценката, носи удовлетворение.

Давайки им това терапевтично пространство за споделяне и анализиране на чувства и емоции, би им помогнало в посока, те като родители да предадат и обяснят по адекватен начин всичко това което се случва с техния живот на собствените си деца. Целта е ,да не се получава един омагьосан кръг от несподелени емоции, подтиснати чувства, несподелени случки и събития, които биха довели до едно непрестанно “бягство” ,което да се предава от поколение на поколение.

Под супервизията на медиатор (социален работник, фамилен консултант и музикален психотерапевт) участниците в групата се учат да споделят своите преживявания, емоции и опит и да бъдат подпомогнати чрез изразните средства на различни изкуства и лични преживявания да въздействат стимулиращо и позитивно върху взаимоотношенията в семейната двойка и във взаимоотношенията родители-деца.

Групата има за цел да даде възможност на майки и бащи да споделят открито своите мисли, колебания, дилеми и преживявания по отношение на личната житейска ситуация в която се намират и в която отглеждат и общуват със синовете и дъщерите си. С помощта на психодраматични и арт-терапевтични техники участниците се учат да изразяват себе си, страховете, трудностите, радостите и съмненията си, свързани с отглеждането на децата си в тази трудна житейска ситуация, а именно ситуация на бежанец. Чрез семейните групи за взаимопомощ те се учат да развиват умения да анализират тези свои състояния и да изградят у себе си нужните умения за да отговарят на нуждите на децата си. Не на последно място е възможността, самите участници да си дават обратна връзка един на друг, за това как се чувстват, как се справят, как оцеляват. Усещането, че си чут, разбран и подкрепен от някой който сходна съдба е много силно “оръжие”.

Какво се случва в Семейните групи за взаимопомощ?

В процеса на работа се използват изразни средства от различни изкуства. Рисуването, движенията, музиката, свободната интерпретация и импровизация са част от изразните средства, които ще помагат на участниците да изразяват себе си и да разчитат символите на своя вътрешен свят. Груповите срещи разчитат на умението на индивида да преживява и преработва собствената информация и споделеното от останалите участници в посока на положителна промяна и удовлетвореност.

Групата дава възможност да се споделят всички успехи, постижения, проблеми, съмнения и трудности, които всички ние, като родители, преживяваме в процеса на отглеждане на детето си. В групата е разрешено всеки да бъде толкова емоционален, колкото би искал, може да казва това, което мисли, може да действа така, както повелява емоцията му в момента, може да бъде слаб или силен, може да бъде различен.

Какви теми ще бъдат включени в процеса на групова работа?

Основните теми, включени в груповата работа са:
– справяне със страх от раздяла
– справяне със страх от загуба на дом и семейство
-агресията при децата
-креативни начини за справяне с трудните моменти в семейството
-постигане на емоционална близост между деца и родители
-времето, което отделяме на децата
-различни модели на родителстване според собствения опит
-нашето лично детство
-как да продължим от тук насетне
-ресурсите с които разполагаме

За водещия:
Руслана Анастасова(Роси) е майка на две палави момчета,с които никога не е скучно! Тя е социален работник , терапевт под супервизия и фамилен консултант. Работи в сферата на социалните психотерапевтични услуги за деца и семейства. Към настоящия момент работи в Англо-Американското училище като Ресурсен асистент на деца със специфични образователни и социално-емоционални потребности.
През 2002 г. завършва СУ “Св. Климент Охридски” със специалност “Социални дейности” и “Социална работа с деца”. Преминала е четири годишно обучение по “Музикотерапевтчини подходи в психотерапията“ към Българската Асоциация по Музикотерапия на ниво Музикотерапевт работещ под супервизия.
През 2012 г. завършва своята следдипломна квалификация “Фамилно консултиране” към Нов Български Университет с водещ Златка Михова. Професионалните й интереси са свързани с емоционалното и социално развитие на децата, учене чрез игра, интеракцията дете – родител; работа с деца със специфични образователни и емоционало-социални трудности; подкрепа и насока на родители по пътя на отглеждане на децата им.
Философията, която я води през годините на нейното лично и професионално израстване е, че всеки е толкова добър родител, колкото може да бъде и търпението, сензитивността и обичта са ключови фактори за добро родителстване.