Финален мониторингов доклад за изпълнението на плана за действие на проект „Преход с изкуство и познание“
Период 1 август 2015 г. – 31 декември 2015 г.
1. Цели и методология
Целта на настоящия междинен мониторингов доклад е да представи постигнатия напредък от изпълнението на Плана за действие за втората половина на проекта. Мониторирането на Плана обхваща периода от началото на месец август до края на месец декември 2015 г. Докладът осигурява прозрачност и публичност за изпълнението на проекта и представя информация относно:
-състоянието на изпълнението, като се отчитат показателите и задачите за втората половина на 2015 г., посочени в Плана за действие;
– установените отклонения и анализ на причините;
– финален доклад съдържащ препоръки и критични бележки;
Важна част от доклада са и взаимовръзките между всички заинтересовани страни – участници в процеса. Докладът отразява резултатите във всяка област на въздействие от Плана за действие, коментара ги и очертава основни тенденции и предизвикателства, които следва да се имат предвид при планирането на бъдещ проект. Настоящият отчетен период, както и първият период от изппълнението на проекта, се характеризират със сериозни промени в динамиката на целевата група в страната, което от своя страна, повлиява на изпълнението на планираните дейности и задачи. Докладът е изготвен от д-р Шабан Даракчи по поръчка на фондация ФАР, в сътрудничество с д-р Валерия Иларева от ФАР. При изготвянето на доклада е обработена и анализирана актуална емпирична информация от анкетна карта (30 броя), фокус групи (1 брой) и анализ на интернет материали. Също така, на 10 декември 2015г. д-р Валерия Иларева от ФАР присъства на Семинар-дискусия в рамките на проекта, на който бяха обсъдени и заключенията от Междинния мониторингов доклад по проекта.
2.Резултати от проучването
Една от основните цели на този мониторинг е да регистрира удовлетвореността на целевите групи по отношение на очакванията и нагласите им спрямо мерките по проекта, в които са взели участие.
2.1. Набиране на участници за проекта
На въпроса „От къде разбрахте за дейностите на фондация „Мисия Спасение?”, 80 процента от анкетираните са отговорили, че са разбрали за дейностите по този проект от техни приятели и познати. Процентът на тези, които са разбрали за проекта от представители на фондация „Мисия Спасение” е 10. Броят на хората, които са разбрали от рекламни материали и „други” е съответно 5 и 5 процента. Тези цифри и поясненията от фокус групите дават представа, че представителите на фондацията са работили активно за популяризирането на проекта и дейностите. Силно впечатление прави оценката на респондентите, че при набирането им за участие в проектите е прилаган „индивидуален подход” от страна на служителите на фондация „Мисия спасение”. Друг важен аспект, който се откроява от отговорите в дискусиите, е че първоначално са информирани хора, които се открояват като лидери сред целевите групи и по този начин е постигнат търсеният ефект за максимално разпространение на информацията за дейностите, които са предвидени по този проект. В сравнение с междинния доклад за първата половина от проекта, данните от настоящия доклад не показват особени разминавания с междинния. Най-висок е процентът на хората, които са разбрали за проекта от приятели. От проведената фокус група става ясно, че междуличностаната комуникация е най-добрият начин за оповестяване на информацията.
2.1. Степен на ангажираност на участниците в дейностите по проекта
Честотата, с която анкетираните посещават дейностите и курсовете от Фондацията ни показва отличаваща се активност и интерес сред целевите групи. Тези, които посещават курсовете и дейностите „винаги” са 76 процента, броят на тези, които отговарят с „често” е 14 процента, 10 процента са дали отговор „по-скоро рядко” и 5 процента „рядко”. Относително високият дял на тези, които посещават курсовете и дейностите редовно може да се обобщи със следните мотиви и предпоставки: „желанието да си намерят работа в страната или чужбина” и „научаване на български език”. За децата редовното посещаване на курсовете и дейностите е свързано предимно със игри от забавен характер и научаване на нови думи. Процентът на тези, които посещават курсовете „винаги” се е покачил с 10 процента, а броят на тези които дават отговор „често” бележи ръст с 5 процента. Една от най-големите пречки за редовното посещаване на курсовете, според респондентите участвали във фокус групата, проведена за този отчет, е факта, че някои от дейностите от проекта се провеждат в сградата на изпълнителя, която се намира на сравнително голямо разстояние от регистрационно-приемателния център на Държавната агенция за бежанците в квартал Овча Купел, където търсещите закрила са настанени.
2.3. Удоволетвореност на очакванията от дейностите в проекта
Резултатите от проведеното проучване показват, че на въпроса „В каква степен курсовете/ дейностите, които посещавате покриват очакванията Ви, които имахте в началото?”, 54 процента от анкетираните отговарят с „много висока” и 16 процента със „средна”. Отговор „Ниска” са посочили 30 процента от анкетираните. За разлика от междинния доклад, броят на тези който са напълно удовлетворени от дейностите, които са посещавали е спаднал с 38 процента.От разговорите и фокус групите може да се направи заключение, че желанието на голяма част от участниците в дейностите по проекта е да заминат в друга държава, което вероятно рефлексира върху мотивацията им, емоционалното им състояние и респективно върху степента, в която са удовлетворени. Не може да бъде направена категорична оценка на мотивите, които са довели до понижаване на степента на удоволетвореност, поради факта, че участниците – търсещи закрила в груповата дискусия бяха само двама, което не създава динамична среда за споделяне на мнения, нито може да бъде представителна за всички участници.
2.4. Ефективност на дейностите/курсовете в проекта
На въпроса „Смятате ли, че курсовете/дейностите, които посещавате тук ще Ви помогнат да си намерите повече приятели българи?”, 70 процента от запитаните отговарят с „Да”, 10 процента с „Не” и 20 процента с „Не мога да преценя”. Броят на тези, които смятат, че биха си намерили повече приятели е намалял с 20 процента в сравнение с предишния доклад, а 10 процента са дали отрицателен отговор – опция, която не е регистрирана изобщо в анкетните карти от междинния отчет.
На въпроса „Срещнахте ли нови приятели по време на курсовете/дейностите, които посещавате?” 64 процента отговарят с „Да” и 36 процента с ”Не”. Сред децата се отличава изключително позитивна нагласа към възможността да се сприятелят с другите деца от курсовете. Сред възрастните се откроява желанието им да комуникират с други хора от дейностите, с цел обмен на информация за тяхното административно, битово и здравно състояние. Отговорите на този въпрос не се различават значително от резултатите от междинния отчет.
Положителните отговори преобладават и в отговорите на въпроса „Чувствате ли се по-уверени в себе си, в резултат на курсовете/дейностите, които посещавате?” Като една от основните цели на този проект, увереността на участниците в дейностите по проекта, е ключов показател за неговото успешно реализиране. От допитването става ясно, че 80 процента от отговорилите смятат, че в резултат на дейностите, които посещават през последните 6 месеца са изградили по-голямо доверие в хората, с които работят, което е повлияло на личната им мотивация и емоционалната им увереност. С категоричност може да се каже, че сред децата това се усеща значително повече. Курсовете по български език се оказват една от най-интересните дейности и за участниците над 14 години, особено за тези от тях, които са решили да останат да живеят на територията на България, това е тенденция, която беше силно изявена и в междинния отчет. Увереността на респондентите се корени във факта, че могат да осъществяват елементарни разговори и да разбират основни думи от медиите в България. Това според техните думи е важен фактор за преодоляване на дистанцията и емоционалната нестабилност, в която се намират. Едно от децата е започнало училище и споделя, че редът и дисциплината в официалните училища се различават от атмосферата в класните стаи на дейностите по проекта, които детето описа като „приятни и приятелски”. Оговор „Не” са дали само 10 процента, а 10 процента от анкетираните отговарят с „Не мога да преценя”.
За разлика от предишните въпроси, в които преобладават положителните отговори, на въпроса „Смятате ли, че курсовете/дейностите, които посещавате Ви дават по-голяма възможност да си намерите работа в България?”, само 30 процента отговарят с „Да”, което е с 10 процента повече от отговорилите положително от междинния доклад. Останалите отговори се разпределят по следния начин: „Не” – 60 процента и 10 процента заявяват, че курсовете не биха им помогнали да си намерят работа в България. При тълкуването на тези отговори, трябва да се има предвид, че една голяма част от респондентите не смятат да останат да живеят в България, което обуславя и мотивите им за този отговор. Освен това, до 16 октомври 2015г. достъпът до българския трудов пазар на търсещите закрила беше забранен през първата една година от регистрацията им по Закона за убежището и бежанците. Едва с изменения, публикувани в Държавен вестник бр.80/16.10.2015г., този едногодишен срок беше съкратен и вече търсещите закрила могат да работят на българския трудов пазар след изтичане на три месеца от регистрацията им. Възможно е участниците в проекта да не са знаели за нововъведенията и самата законодателна уредба да е била силно демотивиращ фактор за тях. Интересно е да се спомене, че подобно на мотивите от междинния доклад, тези които отговарят с „Да” на горния въпрос отново намират курсовете по български език за полезни и важни не само за личната им увереност, но и за намиране на работа на територията на България.
На въпроса „Смятате ли, че курсовете/дейностите, които посещавате спомагат да се приобщите по-лесно към българското общество?” повече от половината (70 процента) смятат, че дейностите по проекта биха помогнали за тяхната интеграция сред населението на България. Останалите респонденти отговарят със „Спомага от части” – 20 процента; 10 процента отговарят с „Не спомага”, което, подобно на резултатите от междинния отчет, дава основание да се направи заключение, че дейностите по проекта успяват да осъществят една от основните си цели много ефективно, макар и в различна степен за различните участници. Основните мотиви за твърденията на участниците се базират на аргументите, че благодарение на курсовете, освен езикът, които ги доближава до българската култура, те имат възможност да осъществяват контакти с различни хора, от които могат да получават информация за възможностите, културните особености и специфики на България. Това се изразява много силно при ученикът участник в срещата, при който се наблюдава засилен интерес към българската култура.
Общата оценка за влиянието на дейностите, включени в проекта се оценява от респондентите на базата на скала, в която се оценява до каква степен е полезна за личния и професионалния им живот информацията, която научават по време на дейностите/курсовете. (В скалата 1 отбелязва „не е полезна изобщо”, а 10 „много полезна”).
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Общата оценка за дейностите на проекта, с оглед на тяхната цел за повишаване на личната увереност на целевата група и тяхното интегриране се равнява на 6 (шест) по гореизложената десетстепенна скала. Общата оценка бележи спад с 2 пункта, в сравнение с общата оценка от междинния доклад.
2.5. Човешки права
Във връзка с интеграцията на целевите групи, във въпросника бяха включени два въпроса, касаещи правата, които имат те като търсещи закрила и бежанци, и степента, в която дейностите, които посещават, им помагат да разбират повече за правата си на бежанци. На въпроса „Според Вас въздейства ли участието Ви в курсовете/дейностите, които посещавате, върху възможността Ви да се възползвате на практика от правата, които имате, в България?” 34 процента от анкетираните отговарят с „Да”; 30 процента дават отговор „Не” и 36 отговарят с ‘Не мога да преценя”.
На другият въпрос „Спомагат ли според Вас курсовете/дейностите, които посещавате, да научавате повече за правата, които имате като имигранти в България?, 54 процента отговарят с „Да”, 10 процента посочват за отговор „Не спомага” и 36 процента посочват „Не мога да преценя”. Процентът на тези дали положителен отговор се е покачил с 14 процента, сравнявайки данните от междинния доклад, което е положителна тенденция. Увеличение бележи и броят на хората, които не могат да преценят.
Отговорите на този въпрос се припокриват с тези от междинния доклад, с малки изключения. Прави впечатление, че макар и да има положителни отговори, във фокус групите респондентите не могат да обяснят как това се случва, нещо което също се повтаря от междинния отчет. В заключение може да се отбележи, че респондентите не свързват пряко дейностите, които посещават, с възможността да се възползват от правата си или да узнаят повече за тях. От дискусията, която се проведе за този отчет, стана ясно, че информацията за правата на бежанците се предоставя главно от лица, които пребивават от дълго време в страната и знаят български език. В тази връзка, отчитаме обратната връзка от страна на Изпълнителя, дадена по време на семинара-дискусия на 10 декември 2015г., че приоритетен „инструмент“ за постигане на целите на този проект е по-скоро изкуството, отколкото правното познание.
2.6. Качество на предлаганите дейности/курсове
Подобно на отговорите от междинния доклад, относително високия дял на положителните оценки се запазва в отговорите на въпроса „Как оценявате работата на обучителите, с които работите?” От тях 90 процента са отговорили с „Много високо”, 5 процента са посочили отговор „Средно” и 5 процента „Не мога да преценя”. Участниците споделят, че са успели да се сприятелят с обучителите по време на курсовете. Невербалният език и комуникацията от наблюденията потвърждават тези твърдения.
От практическа и методологическа гледна точка трябва да се вземат предвид отговорите на следващия въпрос: Има ли нещо, което бихте искали да се подобри в курсовете/дейностите, които посещавате?. По-голямата част от анкетираните (60 процента) отговарят с „Да”, а 40 процента посочват „Не” като отговор. За разлика от междинния доклад, процентът на отговорилите с „Да” спада с 20 процента, което бележи положителна тенденция и говори за това, че са взети мерки за подобряване на качеството на предлаганите дейности по проекта, на базата на препоръките дадени в предишния доклад.
Гореизложеното твърдение се потвърждава и от отговорите на последния въпрос от анкетната карта ”. Повечето от анкетираните участници (56 процента) отговарят на този въпрос с ‘Да”, 26 дават отговор „По-скоро да”, 8 процента„Не” и с „Не мога да преценя” са отговорили 10 процента от запитаните .
1.7. Обществена значимост и популярност на проекта
На финалния етап от реализиране на проекта се констатира, че след междинният доклад, реализираните дейности по неговото популяризиране в публичното пространство, заложени в проекта, са отразени в 6 онлайн издания. Информация за втория период на проекта се открива в 6 нови резултата с търсачката на Гугъл. В повече от половината от тях информацията за проекта се предоставя като интервюта на представители на фондацията пред медии или като аудио-визуални материали. Семинарът, част от проекта, който цели да разгледа различни аспекти от живота и интеграцията на бежанците се е провел на 10 декември 2015 в Концертна зала на културно-образователен център „Дворец на щастливите хора“. Фондация Мисия Спасение” е изготвила документален филм с целевата група на проекта, който е достъпен в интернет и трябва да се популяризира. Освен това, екипът на фондацията е провел вътрешно проучване за различните дейности и удовлетвореността на участниците от тях. Филмът носи положително послание и би трябвало да се популяризира сред обществото. Анализът за речта на омразата в интернет пространството също отговаря на изискванията за подобен тип анализи.
Заключение
Удовлетвореност на целевата група
Общата оценка за удовлетвореността на целевата група е „Много добра”, като се има предвид преобладаващите положителни отговори на въпросите, които измерват степента на удовлетвореност. В динамична перспектива, данните от втория отчет показват спад в някои основни компоненти, което не дава възможност за отлична оценка. Предвид динамиката на целевата група и емоционално-психологическото им състояние и на базата на наблюдения и информация от анкетни карти можем да определим проекта като успешен.
Друг важен момент, който се откроява, е начинът, по който участващите във фокус групите говорят за собствената си интеграция сред българското общество. В това отношение, респондентите ситуират себе си много по-положително в заобикалящата ги среда. В сравнение от предишния доклад, може да се констатира, че вербалната и невербална комуникация с респондентите ни дава основание да твърдим, че има положителна промяна в тяхното самочувствие, както и в нагласата за тяхното интегриране сред българското общество.
На база на коментарите в интернет и неформалните разговори, проведени за целите на този мониторингов доклад, се констатира, че проектът е популяризиран добре и положителните резултати от дейностите са повлияли положително и на други организации, които планират подобни проекти или работят по темата за бежанците.
Качеството на предлаганите дейности е един от безспорните показатели за доброто изпълнение на проекта, Оценките за качеството на дейностите и работната атмосфера са много добри и не се наблюдава значима разлика в сравнение с данните от междинния доклад.
Технически и организационни компоненти на проекта
Определени части от техническото изпълнение на проекта не отговарят на някои от заложените в плана за изпълнение дейности. С оглед на прецизността на този доклад, трябва да се отбележи, че заложените ежемесечни отчети за дейностите по проекта не се откриват на интернет страницата на фондация ‘Мисия спасение”. Това възпрепятства детайлния анализ и мониторинг на доклада, защото не може да се намери прецизна информация за броя на хората, посещавали различните дейности, което от своя страна не дава възможност да се проследи до каква степен са изпълнени или не, дейностите и предвиденият брой на хората, участващи в тях.
В сравнение с предишната кампания за популяризиране на проекта, трябва да се подчертае, че резултатите при търсене в интернет от вторият етап на оценяване са сравнително по-малко от първия.
Друг важен момент, който е необходимо да се има предвид при цялостната оценка на проекта, е дистанцията между офиса на фондацията, където са се провели някои от дейностите, и бежанските центрове, в които целевата група живее. Според ресондентите от втората фокус група, дългото разстояние и липсата на средства за транспорт са се отразили на желанието на чат от целевата група да участват в дейностите, провеждани в сградата на фондацията.
По отношение на логистиката и координацията на мониторинга, може да има предвид, че и на двата етапа от мониторинга не беше осигурен необходимият брой от респонденти за фокус групите, което възпрепятства събирането на детайлна информация, която да допълни данните от анкетните карти. От друга страна, отчитаме гъвкавостта на Изпълнителя, който за втория етап на мониторинга предложи да бъде извършена организация за провеждане на фокус-група по скайп, предвид актуалното географско местонахождение на респондентите извън територията на България. Прави положително впечатление в тази връзка, че – макар и напуснали българската територия – бенефициентите по проекта поддържат връзка с Изпълнителя.
Обща оценка
На базата на гореизложените анализи на въпросите, които са част от анкетната карта, на фокус групите и на личните ни впечатления и наблюдения от дейностите, заложени в проекта, категорично може да се направи заключение, че целите и задачите на проекта на фондация ‘Мисия Спасение” „Преход с изкуство и познание“ са постигани с голямо одобрение и удовлетвореност от анкетираните участници. Атмосферата, която се наблюдава в учебните зали; мненията, оценките и коментарите на целевите групи, взимащи участие в дейностите и на публините отзиви дават основание да се твърди, че проектът и дейностите, заложени в него са ефективни и полезни за целевите групи. Бъдещ проект е добре да отдели допълнителни бюджетни средства за транспорта на участниците до отлично оборудваните за проектните дейности помещения на Изпълнителя. Основните предизвикателства пред всички подобни проекти са свързани с динамиката на целевата група. Актуалната тенденция за напускане на България от търсещите закрила (което става по нелегален начин) не бива да демотивира планирането на дейности за тяхната адаптация и интеграция в страната. Според нормативната уредба в Европейския съюз (т.нар. „Дъблински регламент“), тези бежанци подлежат на връщане в България. Следователно, нужни са още повече целенасочени усилия, които да осигуряват топло посрещане и плавен преход за бежанците в нашата страна.
Изготвил: д-р Шабан Даракчи, в сътрудничество с д-р Валерия Иларева
София 13.01.2016г.
–