Междинен мониторингов доклад за изпълнението на плана за действие на проект „Преход с изкуство и познание“
Период 1 Февруари 2015 г. – 30 юли 2015 г.

1. Цели и методология
Целта на настоящия междинен мониторингов доклад е да представи постигнатия напредък от изпълнението на Плана за действие за първата половина на проекта. Мониторингът на Плана обхваща периода от момента на осъществяване на първите дейности до края на месец юли 2015 г. Докладът осигурява прозрачност и публичност за изпълнението на проекта и представя информация относно:
– състоянието на изпълнението, като се отчитат показателите и задачите за първата половина на 2015 г., посочени в Плана за действие;
– установените отклонения и анализ на причините;
– препоръки за времето до края на изпълнението на Плана за действие и насоки за разработване на Плана за действие за втората половина на 2015 г.
Важна част от доклада са и взаимовръзките между всички заинтересовани страни – участници в процеса. Докладът отразява резултатите във всяка област на въздействие от Плана за действие, коментира ги и очертава основни тенденции и предизвикателства, които следва да се имат предвид при планирането на следващия период. Настоящият отчетен период се характеризира със сериозни промени в динамиката на целевата група в страната, което от своя страна повлиява на изпълнението на конкретните дейности и задачи. Данните от изследването очертават една група от предизвикателства, които трябва да се вземат предвид и да се намери адекватното им решение, с оглед на ефективното и ефикасно изпълнение на заложените дейности и осъществяване на напредък при постигане на целите на проекта. Докладът е изготвен от д-р Шабан Даракчи по поръчка на фондация ФАР. При изготвянето на доклада е обработена и анализирана актуална емпирична информация от анкетна карта (48 броя), фокус групи (2 броя) и анализ на интернет материали.

2. Резултати от проучването
Една от основните цели на този мониторинг е да регистрира удовлетвореността на целевите групи по отношение на очакванията и нагласите им спрямо мерките по проекта, в които са взели участие.

2.1. Набиране на участници за проекта

На въпроса „Откъде разбрахте за дейностите на фондация „Мисия Спасение“?”, 73 процента от анкетираните са отговорили, че са разбрали за дейностите по този проект от техни приятели и познати. Процентът на тези, които са разбрали за проекта от представители на фондация „Мисия Спасение” е 17. Броят на хората, които са разбрали от рекламни материали и „други” е съответно 5 и 5 процента. Тези цифри и поясненията от фокус групите дават представа, че представителите на фондацията са работили активно за популяризирането на проекта и дейностите. Силно впечатление прави оценката на респондентите, че при набирането им за участие в проектите е прилаган „индивидуален подход” от страна на служителите на фондация „Мисия Спасение”. Друг важен аспект, който се откроява от отговорите в дискусиите е, че първоначално са информирани хора, които се открояват като лидери сред целевите групи и по този начин е постигнат търсеният ефект за максимално разпространение на информацията за дейностите, които са предвидени по този проект.

2.2. Степен на ангажираност на участниците в дейностите по проекта

Честотата, с която анкетираните посещават дейностите и курсовете от Фондацията ни показва отличаваща се активност и интерес сред целевите групи. Тези, които посещават курсовете и дейностите „винаги” са 64 процента, броят на тези, които отговарят с „често” е 17 процента, 14 процента са дали отговор „по-скоро рядко” и 5 процента „рядко”. Относително високият дял на тези, които посещават курсовете и дейностите редовно може да се обобщи със следните мотиви и предпоставки: „липсата на други ангажименти”; желанието да си намерят работа в страната или чужбина. За децата редовното посещаване на курсовете и дейностите е свързано предимно с игри от забавен характер и научаване на нови думи. Сред причините, поради които има по-рядка посещаемост са: физическо неразположение и административни ангажименти.

2.3. Удовлетвореност на очакванията от дейностите в проекта

Резултатите от проведеното проучване показват, че на въпроса „В каква степен курсовете/дейностите, които посещавате, покриват очакванията Ви, които имахте в началото?”, 92 процента от анкетираните отговарят с „много висока” и 8 процента със „средна”. Тези данни са достатъчно красноречиви за степента на удовлетвореност на участниците в дейностите по проекта. От разговорите и фокус групите може да се направи заключение, че дейностите, които се предлагат не само покриват очакванията на участниците, но и в много случаи надхвърлят, това което са си представяли за тях. Сред лицата до 14 години, взели участие в дейностите, се откроява ясна тенденция на увеличаване на интереса с всяко следващо занимание.

2.4. Ефективност на дейностите/курсовете в проекта

На въпроса „Смятате ли, че курсовете/дейностите, които посещавате тук ще Ви помогнат да си намерите повече приятели българи?”, 90 процента от запитаните отговарят с „Да” и 10 процента с „Не мога да преценя”. Два са важните аспекта при тълкуването на тези отговори. Първо, тези които дават положителен отговор се отличават с изключителен позитивизъм. Комуникират открито и с желание. Не малка част от тях искат да останат в България. Второ, повечето от участниците във фокус групите изтъкват, че освен, че ще си намерят приятели благодарение на дейностите, които посещават, те вече имат приятели в лицето на учителите и административните лица от фондация „Мисия Спасение”.

На въпроса „Срещнахте ли нови приятели по време на курсовете/дейностите, които посещавате?” 60 процента отговарят с „Да” и 40 процента с ”Не”. Сред децата се отличава изключително позитивна нагласа към възможността да се сприятелят с другите деца от курсовете. Сред възрастните се откроява желанието да комуникират с други хора от дейностите, с цел обмен на информация за тяхното административно, битово и здравно състояние.

Положителните отговори преобладават и в отговорите на въпроса „Чувствате ли се по-уверени в себе си, в резултат на курсовете/дейностите, които посещавате?” Като една от основните цели на този проект, увереността на участниците в дейностите по проекта е ключов показател за неговото успешно реализиране за първия период от времевата рамка заложена в него. От допитването става ясно, че 85 процента от отговорилите смятат, че в резултат на дейностите, които посещават през последните 6 месеца са изградили по-голямо доверие в хората, с които работят, което е повлияло на личната им мотивация и емоционалната им увереност. С категоричност може да се каже, че сред децата това се усеща значително повече. На този етап голяма част от децата осмислят ежедневието си чрез дейностите и най-вече чрез курса по български език, който посещават. Курсовете по български език се оказват една от най-интересните дейности и за участниците над 14 години, особено за тези от тях, които са решили да останат да живеят на територията на България. Увереността на респондентите се корени във факта, че могат да осъществяват елементарни разговори и да разбират основни думи от медиите в България. Това според техните думи е важен фактор за преодоляване на дистанцията и емоционалната нестабилност, в която се намират. Сред децата прави силно впечатление желанието да започнат училище и споделят, че дейностите, които посещават им напомнят за тези, в които са участвали в родните им страни. Отговор „Не” са дали само 5 процента, а 10 процента от анкетираните отговарят с „Не мога да преценя”.

За разлика от предишните въпроси, в които преобладават положителните отговори, на въпроса „Смятате ли, че курсовете/дейностите, които посещавате Ви дават по-голяма възможност да си намерите работа в България?” само 20 процента отговарят с „Да”. Останалите отговори се разпределят по следния начин: „Не” – 60 процента и 20 процента избират отговор „Не мога да преценя“. При тълкуването на тези отговори, трябва да се има предвид, че една голяма част от респондентите не смятат да останат да живеят в България, което обуславя и мотивите им за този отговор. Интересно е да се спомене, че тези които отговарят с „Да” на този въпрос отново намират курсовете по български език за полезни и важни не само за личната им увереност, но и за намиране на работа на територията на България.

На въпроса „Смятате ли, че курсовете/дейностите, които посещавате спомагат да се приобщите по-лесно към българското общество?” повече от половината (65 процента) смятат, че дейностите по проекта биха помогнали за тяхната интеграция сред населението на България. Останалите респонденти отговарят със „Спомага отчасти” – 16 процента; 9 процента отговарят с „Не спомага” и 10 процента дават отговор „Не мога да преценя“, което дава основание да се направи заключение, че дейностите по проекта успяват да осъществят една от основните си цели много ефективно, макар и в различна степен за различните участници. Основните мотиви за твърденията на участниците се базират на аргументите, че благодарение на курсовете, освен езикът, които ги доближава до българската култура, те имат възможност да осъществяват контакти с различни хора, от които могат да получават информация за възможностите, културните особености и специфики на България.
Общата оценка за влиянието на дейностите, включени в проекта се оценява от респондентите на базата на скала, в която се оценява до каква степен е полезна за личния и професионалния им живот информацията, която научават по време на дейностите/курсовете. (В скалата 1 отбелязва „не е полезна изобщо”, а 10 „много полезна”).
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Общата оценка за дейностите на проекта, с оглед на тяхната цел за повишаване на личната увереност на целевата група и тяхното интегриране се равнява на 8 (осем) по гореизложената десетстепенна скала. Това е изключително висока оценка за дейностите и целите предвидени в тях.

2.5. Човешки права
Във връзка с интеграцията на целевите групи във въпросника бяха включени два въпроса, касаещи правата, които получават те като бежанци и степента, в която дейностите, които посещават им помагат да разбират повече за правата си на бежанци. На въпроса „Според Вас въздейства ли участието Ви в курсовете/дейностите, които посещавате, върху възможността Ви да се възползвате на практика от правата, които имате в България?” 34 процента от анкетираните отговарят с „Да”; 30 процента дават отговор „Не” и 36 отговарят с „Не мога да преценя”.

На другия въпрос „Спомагат ли според Вас курсовете/дейностите, които посещавате, да научавате повече за правата, които имате като имигранти в България?” 40 процента отговарят с „Да”, 24 процента посочват за отговор „Не спомага” и 36 процента посочват „Не мога да преценя”.

Няколко са основните неща, които трябва да се пояснят във връзка с тези два въпроса. Първо, прави впечатление, че макар и да има положителни отговори, във фокус групите респондентите не могат да обяснят как това се случва. Второ, в отговорите на тези два въпроса има най-голям процент на посочилите „Не мога да преценя” като отговор. По време на дискусиите стана ясно, че хората имат различна информация за правата си и повечето от тази информация не е получена от достоверен източник. В заключение може да се отбележи, че респондентите не свързват пряко дейностите, които посещават с възможността да се възползват от правата си или да узнаят повече за тях.
2.6. Качество на предлаганите дейности/курсове

Положителните оценки присъстват и в отговорите на въпроса „Как оценявате работата на обучителите, с които работите?”. От тях 86 процента са отговорили с „Много високо”, 10 процента са посочили отговор „Средно” и 4 процента „Не мога да преценя”. Участниците споделят, че са успели да се сприятелят с обучителите по време на курсовете. Невербалният език и комуникацията от наблюденията потвърждават тези твърдения.

От практическа и методологическа гледна точка трябва да се вземат предвид отговорите на следващия въпрос: „Има ли нещо, което бихте искали да се подобри в курсовете/дейностите, които посещавате?“. По-голямата част от анкетираните (84 процента) отговарят с „Да”, а 16 процента посочват „Не” като отговор. Нещата, които трябва да се подобрят според респондентите, са следните:
– набавяне на учебници за курсовете по български език;
– адаптиране на времето, в което се провеждат курсовете с времето за хранене и молитви на участниците;
– предоставяне на повече правна помощ от страна на фондацията чрез формата на лекции.
Така изложените мотиви и желания на респондентите ни дават ясна представа, че макар и някои от тези желания да не са включени като приоритетни цели на проекта, биха могли да се вземат предвид в следващи проекти или предстоящи дейности от настоящия проект.
Гореизложеното твърдение се потвърждава и от отговорите на последния въпрос от анкетната карта.

Повечето от анкетираните участници (70 процента) отговарят на този въпрос с „Да”, а по 10 процента се падат на другите три възможности за отговор в анкетната карта: „По-скоро да”, „Не” и „Не мога да преценя”.

2.7. Обществена значимост и популярност на проекта
На този етап от реализиране на проекта, се констатира, че са реализирани дейностите заложени в проекта, за неговото популяризиране в публичното пространство. Информация за проекта се открива в 21 резултата с търсачката Гугъл. В повече от половината от тях информацията за проекта се предоставя като интервюта на представители на фондацията пред медии или като аудио-визуални материали. Семинарът, част от проекта, който цели да разгледа различни аспекти от живота и интеграцията на бежанците, се е провел на 21 май 2015 от 10.00 ч. в Концертна зала на културно-образователен център „Дворец на щастливите хора“. С оглед на прецизността на този доклад, трябва да се отбележи, че заложените ежемесечни отчети за дейностите по проекта не се откриват на интернет страницата на фондация „Мисия Спасение”.

3. Заключения и препоръки
На базата на гореизложените анализи на въпросите, които са част от анкетната карта, на фокус групите и на личните ми впечатления и наблюдения от дейностите заложени в проекта проекта, категорично може да се направи заключение, че целите и задачите на проекта „Преход с изкуство и познание“ на фондация „Мисия Спасение” са постигани със сравнително голямо одобрение и удовлетвореност от анкетираните участници. Атмосферата, която се наблюдава в учебните зали, мненията, оценките и коментарите на целевите групи, взимащи участие в дейностите и на публичните отзиви дават основание да се твърди, че проектът и дейностите заложени в него са ефективни и полезни за целевите групи. Процедурите, заложени в планираните дейности са спазени, а публичната информираност за проекта е сравнително добра. Изпълнителите на проекта могат да вземат предвид препоръките от самите участници в дейностите, а от друга страна препоръките на база наблюдения и фокус групи могат да се обобщят така: Предвид емоционалното и психологическо състояние на целевите групи би било добре да се избягват класни стаи, в които атмосферата е мрачна и неприветлива, за да се осигури по-ефективен и приятен учебен процес.

Изготвил: д-р Шабан Даракчи
София 01.09.2015